Сирни заговезни, Чист понеделник Сирни заговезни, Чист понеделник, Великденски пости

Сирни заговезни(Прошка)(Прочка) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На трапезата се слагат млечни и яйчни продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.

До началото на 20 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от „Пепеляна сряда“. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.

Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

В неделя се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости“, „Простено“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника Прочка).

Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.
В деня след Сирница се предприема основно почистване на съдовете от остатъците на блажната храна. Всички тенджери, тигани и чинии се изтъркват с дървесна пепел, затова и денят се нарича „чист понеделник”. От този ден се заговява от всякаква блажна храна, всичко се готви без олио и започват дългите дни на Великите пости.
Фриволното настроение от карнавала е преминало и се спазват определени норми на поведение. Въпреки забраните, които започват да действат, хората си ходят на гости, денят се усеща като празничен. При гостуванията по домовете се черпят с бяло вино и гевреци, натопени в чубрица.

На „чист понеделник” младите мъже, събрани на групи, подгонват бездомните градски кучета и ги въртят силно за опашките. След като ги пуснат, те са толкова уплашени, че побягват и не се връщат повече в града. С това се цели прогонването на бяса от хората и от културното пространство на града, което е част от обредността на празника и допълва всички онези действия, с които се постига очистването. Така се очиства цялото културно пространство – домът, градът и лично човекът.

От „чист понеделник” започват най-дългите пости, които продължават седем седмици, и затова се наричат „велики” така, както и цялата седмица, предшестваща Възкресение. От този ден се запазват редица забрани, които са особено валидни за първата, третата и последната седмица на поста. През това време не се разрешава половото общуване между мъжа и жената, а през останалите дни на поста само в сряда и петък, както изобщо през годината. През целия Велик пост не се разрешават венчавките, а през първата седмица и помените. Тези забрани не включват работата на полето, тъй като настъпва най-усилният сезон по обработката на лозята.