Астероиди Ида и Дактил 243 Ида и Дактил


http://www.seds.org/nineplanets/nineplanets/nineplanets.htm

243 Астероидът Ида обикаля около Слънцето между Марс и Юпитер.
орбита: 428 000 000 km от Слънцето (средно)
размер: 58х23 km

Ида била нимфа, която отглеждала малкия Зевс (Юпитер). Ида е и името на планина на остров Крит. В тази планина е пещерата, в която е бил отгледан Зевс.
Той е Вторият от общо четирите астероида, които засега са наблюдавани отблизо.
На път за Юпитер, на 28 август 1993 г. Галилео се "срещна" с астероида.

Ида има спътник! (малкото петно вдясно на горната снимка). Това е първият естествен спътник на астероид, който сме наблюдавали. Спътникът бе временно обозначен "1993 (243) 1". Името Дактил му бе дадено през септември 1994 г. и произлиза от дактилите - група митологични създания, които живеели на връх Ида и пазели малкия Зевс. Другата версия е, че дактилите са децата на нимфата Ида и Зевс.

f02
Размерите на Дактил (ляво) са 1.6 х 1.2 km, но изненадващото е, че луната е доста кръгла за толкова малко тяло. Дактил обикаля около Ида на около 90 km височина.

Прилагането на третия закон на Кеплер към орбитата на Дактил дава груба оценка за масата на Ида, а от нея можем лесно да пресметнем плътността. Стойността е някъде между 2.2 и 2.9 g/cm3. Точната плътност ще можем да установим само ако получим по-точни данни за орбитата на Дактил.

f03
Първоначално се смяташе, че Ида е от тип S, съставена от желязо-никел и силикати, но плътност от порядъка на 2.9 g/cm3 е много ниска за да е възможно астероидът да е от този тип. По-скоро Ида има състав, който е подобен на този на обикновените хондритни метеорити.

Повърхностите на Ида и Дактил са осеяни с кратери, от което следва, че са доста стари. Но динамични изчисления показват, че цялото семейство астероиди Коронис (от което е Ида) е относително младо. Същите тези изчисления сочат, че обекти с размера на Дактил едва ли оцеляват повече от 100 милиона години. Вероятно кратерите са се образували по време на разпада, който е родил семейство Коронис, а не преди 4 млрд. години, което е обичайният случай за такива повърхности.

Галилео установи наличието на вариации в магнитното поле на Слънцето около Ида (подобен феномен бе наблюдаван и при Гаспра). Това сочи, че Ида трябва да съдържа известно количество магнитен материал, въпреки че плътността й е много ниска за да бъде подобна по състав с железен или скално-железен метеорит.

Изглежда, че много други астероиди също са съпроводени от малки луни. 3671 Дионис, 45 Евгения и 762 Пулкова са само някои от примерите.