Новини от Плутон

Специалисти от Националната аеро-космическа агенция на САЩ (NASA) заедно със свои европейски колеги оповестиха през юли 2012г., че благодарение на получени от орбиталния телескоп Хъбъл (Hubble Space Telescope, HST) снимки, са открили пети естествен спътник на най-далечната в Слънчевата система планета-джудже Плутон. Според получените данни, небесното тяло, кръстено P5 след първоначалния индекс S/2012 (134340), се върти по кръгова орбита на разстояние около 47 хил. км. от планетата и е с диаметър между 10 и 24 км.

f20

Новооткритият спътник е най-малката от общо петте (вече) луни, които се въртят около Плутон, а фактът, че такава малка по размер планета (по-малка от земната Луна) се е обзавела с такъв голям и разнообразен "парк" от спътници не спира да удивява учените, които тепърва трябва да изясняват как точно се е случило това. Сегашното им предположение е, че Плутон и неговите компаньони са се образували след сблъсък на някога по-голямо небесно тяло с друг космически обект.
Луните на Плутон: CHARON NIX HYDRA P4 P5
Година на откриване 1978 2005 2005 2011 2012
диаметър (в км.) 1.045 50-100 50-100 13-34 10-25
обиколка (в земни дни) 6.4 24.9 38.2 32.1 неизв.
Така или иначе, според актуализираната с помощта на Хъбъл информация Плутон си има вече списък от пет спътника, включващ мини-планетите Харон, Никс, Хидра и най-скоро откритите P4 и P5, чийто основни характеристики са представени на долната инфографика.
Припомняме, че допреди шест години Плутон се смяташе за пълноценна девета планета в Слънчевата система, но по това време по решение на Международния астрономически съюз неговият статус беше понижен до този на "планета-джудже", а през 2008 г. цялата група планети отвъд орбитата на Нептун беше "разжалвана" до статут на "плутоиди".

Плутон и неговият доста голям спътник Харон оформят бинарна двойка, орбитираща около точка, намираща се помежду им. До момента са известни още 4 по-малки космически тела в прецизни орбити около тях. Доколкото ни е известно, в Слънчевата система няма нищо, което близко да наподобява тази конфигурация. Нито определението "планета", нито "планета-джудже" изглеждат достатъчно оправдани. В крайна сметка, двойката Плутон - Харон вероятно заслужава своя собствена категория в класификацията на телата.

На 14-и юли 2015г. около 11ч. междупланетната станция New Horizons официално ще достигне дестинацията си и ще започне истинската научна работа по изследването на Плутон и Харон. Това ще е денят с най-голямо приближаване до бинарната система. Апаратът бавно, но сигурно се приближава към Плутон вече почти 10 години, като е прелетял 4.8 милиарда километра и максимално ще се приближи на 12 500 км. След дълъг период на хибернация, който продължи 1873 дни и целеше да се съхранят инструментите и електронните системи на сондата, „Нови хоризонти” започна изследванията си на Плутон на 15 януари, когато бе на разстояние около 260 млн. км от планетата. Поради високата си скорост 14км/сек, това ще продължи за около 30 минути, времето за реакция за изследвания на планетната двойка. От 10.7.15 сондата официално е в режим на прелитане, което на практика значи, че всеки ден се получават все по-качествени и нови снимки от системата Плутон-Харон.
f47
Тази снимка е направена на 8-и юли на около 6 милиона километра от двете космически тела.
Диаметърът на Харон е около половината от този на Плутон, което го прави най-голямата луна в сравнение с планетата си в Слънчевата система. Снимката е смесена с информация от инструмента Ralph, за да се създаде цветно композитно изображение.

Най-впечатляващото от този визуален материал е, че най-сетне започват да се различават характеристики от повърхността на Харон.
Най-интересен за учените е фактът, че Харон и Плутон изглеждат много различни. От сегашните визуални материали се вижда, че Плутон има доста ясно различими характеристики в червения нюанс, докато Харон е покрит със сивкав еднообразен терен. Плутон също така има атмосфера, поне в тази част на издължената си елиптична орбита и слоеве от екзотичен лед, пълен с елементи като азот, метан, амоняк и вода. Харон няма атмосфера, а спектрографските анализи показват наличието на вода и амоняк. Докато Плутон е скалист, Харон е изграден от равно количество скала и лед.
Отделно нови измервания показват, че радиусът на планетата джудже Плутон е приблизително 2371 км. А това е с 20-30 мили повече, отколкото се предполагаше досега. Водещият специалист Алън Стърн казва, че това означава, че Плутон има по-ниска плътност, отколкото мислеха учените.
До неотдавна се смяташе, че по-отдалечената от Слънцето планета джудже Ерис (част от Кайперовия пояс) е с по-голям диаметър 2326км.
Ето и първата снимка от максималното приближаване на апарата до Плутон.
f48
Плутон няма кратери от сблъсаци с метеорити. Изглежда, че тя е сравнително скоро формирана. Но пък има планини с височина до 3000 м. Повърхността на Плутон е съставена предимно от азотен лед и голямо количество метан. Счита се , че основата на планетата е от замразена вода., върху който има азотен лед и метанова обвивка. Плутон има и полярна шапка.
Най-голямата и луна Херон е също с интересен релеф. Виждат се два дълбоки каньона. Диаметърът му е 1208 км.
Освен всичко са актуализирани и потвърдени диаметрите на другите луни. Никс е с диаметър 35 км., Хидра е около 45 км. Тя е силно деформирана и няма сферична форма.

Сондата Нови хоризонти ще обикаля Плутон 12 земни дни и ще се отправи в дълбините на Кайперовия пояс, който е с ширина около 3 милиарда км. Апарата е задвижван от ядрен генератор, който има гориво до 2030г. Така очакваме от нея още много новини от дълбините на Слънчевата система.